Спектакли

„Облачето“

„Облачето“

от Георги Джилянов Режисьор: Николай Бояджиев Сценография: Наталия Гочева Музика: Христо Намлиев Участват:Мира Демирева, Сибел Азисова, Мустафа Исмаил, Румен Куртев „Облачето“ с автор Георги Джилянов е нова българска пиеса и до сега не е поставяна в нито един театър в България. Тематичният акцент е първата среща с обичта – първите трепети, желания, та дори и жертви, които правим, оставящи ярка следа в цялостното ни осъзнаване. Саможертвата е смисъла на общуването. Да се себераздадеш и да изключиш егоизма като средство на общуване – това е философското послание на спектакъла, споделя режисьорът Николай Бояджиев.Театралният екип се опитва да достигне деликатно до детското възприятие и да подскаже на малките зрители, че чистотата на човешките взаимоотношения е водеща при общуването. Сценографското решение е проекция изцяло на детското усещане за света - контактите и породените емоции както в семейството, така и в социалната среда, коментира сценографът Наталия Гочева.

\"Трите прасенца\"

\"Трите прасенца\"

„Трите прасенца“ е приказка, продължаваща историята на безкрайните въпроси, които трябва да събудят учудване и вълнение в душите ни. Всички деца носят в душата си чистота и откровеност, всички смесват смеха със сълзите. Смеят се на слънце и дъжд , обичат движението и игрите. Всички те са много любопитни! Мисля, че животът ни с Божията помощ е перфектна комбинация от черно и бяло, добро и зло, истина и лъжа, споделя Лика Гергилеску. При изграждането на спектакъла се стремя да постигна естественото за децата „ играй на игра“. Да открия проекции на неизчерпаемото и спонтанното в детството , на комичните лудории в добре направените неща – последователността в строителството на къщичките на прасенцата. Текстът в драматургията е база за ценностите в нашия живот - приятелството, семейните ценности, любовта към природата, смелост, прошка. Мисля, че всеки спектакъл трябва да има една морална поука и щастлив финал, които с течение на времето да се съхранят в съзнанието на децата. Залагам на това и в „Трите прасенца“, коментира Гергилеску, който е и директор на кукления театър в Констанца. Режисьор: Джео Балинт Сценография: Лика Гергилеску Музика: Дан Балан Кукли: Елисавета Качулева Участват: Ренета Николова, Мирослава Демирева, Сибел Азисова, Мустафа Исмаил

„ Нощна приказка“

„ Нощна приказка“

С „Нощна приказка“ на малките зрители се представя една безспорна истина – в природата на нашата планета всички сме взаимно свързани, макар и на пръв поглед невидимо. И за това е необходимо да се отнасяме с обич, разбиране и търпение към всичко, което ни заобикаля - цветя, птици, мъничките животинки. Толерантността между хората и природата, противопоставянето на насилието и агресията са посланията в „Нощна приказка“, които ще достигнат до малките зрители в рамките на 40 минути. Времетраенето на спектакъла също е своеобразен формат за ненасилие на детските възможности за възприемане и концентрация. Творчески екип Автор и режисьор: Веселин Анев Сценография и костюми: Елисавета Качулева Кукли: Адриана Анева Музика: Андрей Дреников Участват: Ренета Николова, Бистра Боева и Петър Петков

„Магия за злато”

„Магия за злато”

по Весела Николова Фламбурари „Магия за злато” е приказка за малки и големи, приказка за силата на човешкия дух, приказка за любовта. Малките зрители разбират, че любовта е единственото нещо в живота, което спасява душата на човека от златоядните лами. В приказната история три орисници – космически вещици, си играят със съдбите на хората. Най-малката решава да подари на човека златна пара. След трудности и перипетии и тя разбира, че няма смисъл да се орисва човека нито с добро, нито със зло. Човекът сам кове съдбата си, сам избира орисията, сам прави живота си цветен. Режисьор: Даниела Христова Сценография: Христина Стоилова, Христина Недева Кукли: Веселин Анев Музика: Владимир Джамбазов Участват актьорите Ренета Николова, Мира Демирева, Велма Кирова, Димитър Ялнъзов и Румен Куртев

„ПРИКАЗКА ЗА СКИТНИК”

„ПРИКАЗКА ЗА СКИТНИК”

по мотиви на Карел Чапек Драматизация: Стефан Москов и Леонард Капон Режисура: Леонард Капон Сценография и кукли: Вирджиния Петкова Участват: Теодора Желева, Мирослава Демирева, Мартин Радилов Карел Чапек е един от големите чешки писатели, той е сред най-интересните автори на приказки. Неговите приказки са странни и различни от популярните. В тях има специфична атмосфера, красива носталгия по изчезналите приказни същества, които едва ли са изчезнали, или може би ние хората сме се променили и просто вече не ги виждаме. Чапек е особен и не е лесен за възприемане, защото говори за много сериозни неща в приказките. Колкото и отдавна да са писани, в тях има и нещо много съвременно. Той е силен автор, не случайно е създал и думата робот. Спектакълът е за деца и родители. Разказва за това какво е скитник. Защо въображението с възрастта започва да ни изневерява и къде са истинските ценности, така наречените съкровища. Интересното в него е, че не се играе с популярните кукли, а с импровизирани, което идва от основната идея за въображението. Губим ли въображението? Можем ли да видим приказните неща, които може би са най-обикновени, стига ние да искаме да ги открием, или да разрешим те да ни намерят. Защото понякога искаме да ни се случи нещо, но не позволяваме да бъдем намерени.